Всички посочени цени са с ДДС. За търговци и по-големи количества има отстъпки. За повече информация моля свържете се с нас.
Отговорили сте на всички въпроси
Резултати
Имате 0 продукта в кошницата
Начало -
Зазимяване на розите
Зазимяване на розите
Повечето от съвременните сортове рози са чувствителни към ниските температури. И зазимяването е важен момент от грижите за тях. Различните групи рози имат различна студоустойчивост. Най-устойчиви на ниски температури са храстовидните и полиантните. Голямо разнообразие по отношение на студоустойчивостта има между сортовете от групата на влачещите рози поради различния им произход.
Също така различните температурни разлики в нашата страна оказва своето влияние. Преди да загърлим розовите храсти е необходимо първо да направим есенна резитба. Така подготвяме растението за презимуване. Отстраняваме незрелите стъбла, а останалите летни, узрели леторасти скъсяваме на височина 20-30 см от терена. За бордюрните рози височината е по-малка - 15-20 см. Върху тях натрупваме почва около 15 см и така растението зимува без проблем. Окастрянето на розовите храсти допринася до намаляване и спиране на вегетацията /сокодвижението/. Удължаването на този процес при растенията е причина за тяхното измръзване. Трябва да се знае, че не ниските температури през зимата са причина за невъзможността на розите да презимуват. Евентуалното измръзване на розовите храсти е вследствие на високите ноемврийски, дори декемврийски температури. Те са причина растенията да продължат вегетацията си. Тъй като листата не са окапали, стъблото продължава да провежда соковете. В това състояние растението посреща ниските януарски температури, клетъчния сок замръзва и нарушава целостта на проводящата тъкан.
Най-масовото мероприятие, което се прилага за зазимяване на розите, е загрибването на основата на храста с около 15-20 см. почва, така че да се покрият част от клоните, които са изложени на измръзване. При гъсто засадени рози в лехите, където няма възможност да се събере почва за загрибване на всеки корен може цялата повърхност да се закрие със слама или други материали с дебелина 10-15 см.
Влачещите рози не могат да се загрибват и поради това е хубаво да се засаждат от южната страна, когато са млади и стъблата им са все още гъвкави, се наклоняват внимателно, полагат се на земята и се покриват със слама и почва. Клоните на старите високостеблени рози се увиват и се покриват отгоре с полиетиленово платно.
Когато розите са в саксии са на собствен корен, зимният покой не е необходим. Растенията могат да продължат да изцъфтяват през зимата, ако има условия за тяхното нормално развитие. А тези условия са главно нормална температура, която да не пада нощем под 10-12 градуса, и обилна светлина – остъклена тераса или зимна градина.
Ако обаче с настъпването на зимата растенията започнат да етиолират, т.е. да растат тънки, дълги, с междувъзлия по-дълги от нормалните, това показва, че светлината не е достатъчна за растенията. Такива растения се пренасят в по-хладно помещение с температура 0-5 градуса, за да преустановят растежа си. Обикновено стационарните сандъци и кашпи са от естествен материал - дърво или керамика, който е добър изолатор на външната температура и презимуването на розовите храсти, засадени в тях е безопасно, ако се вземат същите мерки за предпазване, както за засадените директно в почвата рози.
1