Всички посочени цени са с ДДС. За търговци и по-големи количества има отстъпки. За повече информация моля свържете се с нас.
Отговорили сте на всички въпроси
Резултати
Имате 0 продукта в кошницата
Начало -
Физалис Перуански
Физалис Перуански
Перуанският физалис е растение, притежаващо висока екологична пластичност. Развива се добре на всякакви почвени типове, включително бедни почви и в саксии. Поради хабитуса на растенията е необходимо площите да са защитени от силни ветрове или ако това е невъзможно да се изградят полезащитни горски пояси. Друг вариант за предпазване на растенията от силните ветрове е отглеждането им на опорна конструкция. Физалисът понася засенчване, но е важно да се отбележи, че осветеността влияе върху аромата на плодовете. Реагира положително на торене с органични торове (3-5 т/дка). Особеното при торенето с минерални торове е, че физалиса е изключително чувствителен относно количествата минерален азот, внасяни като подхранване. Прекаляването с тях води до развитие на буйна вегетативна маса без плодообразуване.
Културата е влаголюбива
Физалисът е изключително влаголюбива култура, изискваща напояване през цялата си вегетация (изключение прави само периода на нарастване на плодовете), поради което в условията на нашата страна трябва да се отглежда при поливни условия. За да се предпазят растенията от прекомерно изпарение, добра идея е и мулчирането. Технологията на отглеждане на перуанския физалис е сходна с тази на доматите. Семената му се засаждат около 2 месеца (50-60 дни) преди последните пролетни слани за дадения регион. При температура 20oС семената поникват за 2-3 седмици. Грижите за младия разсад включват поддържането на оптимален воден и температурен режим, както и борба с плевелната растителност. След като опасността от слани е преминала се пристъпва към разсаждане на растенията по схема 1,2 х 0,8 м (разстоянията на засаждане може да варират в зависимост от запасеността на почвата). Важно е да се отбележи, че перуанския физалис не трябва да се отглежда след култури от същото семейство или след себе си, поради опасността от намножаване на сходни болести и неприятели.
У нас не се практикува колтучене на растенията. Вместо това някои градинари откъсват върховете когато височината му достигне 20-30 см, с цел растенията да придобият по-компактен хабитус. Самата процедура забавя узряването с 1-2 седмици и намалява броя на беритбите, но за сметка на това те за по-обилни.
Проблем за стокова продукция е прибирането
Основен проблем при отглеждането на перуанския физалис представлява прибирането. Поради ремонтантния характер на културата (по едно и също време на едно растение могат да бъдат наблюдавани цветове, завръзи и плодове), тя изисква многобройни беритби, което значително оскъпява стойността на продукцията. Плодовете се събират след вдигането на росата, като се внимава да се повредят мехунките. Събраните плодове се сушат на слънце, след което може да се оставят за дозряване (около 3 седмици).
Източник: Farmer.bg
Произход: W.Legutko
1