Всички посочени цени са с ДДС. За търговци и по-големи количества има отстъпки. За повече информация моля свържете се с нас.
 
Отговорили сте на всички въпроси Резултати
 
 

Начало - Отглеждане на кестени

Отглеждане на кестени

У нас са познати два вида кестени (Castanea) културен и див, който са от семейството на бука (Fagaceae). Кестенът е с ограничено стопанско значение независимо от това, че се използват както плодовете, така и вегетативните части. Освен естествените находища на тази култура у нас в последно време се създават насаждения. Кестеновите плодове имат широка и разностранна употреба и висока биологична стойност. 
Използват се за храна в сурово, печено и варено състояние, както и във вид на брашно в сладкарската промишленост и др.
Ценна е и кестеновата дървесина, която поради съдържание на танин е устойчива на гниене и влага. Използва се в строителство, дървопреработващата и винарска промишленост и др. Кората, листата и дървесина съдържат до 14% танин, поради което намират приложение в кожарската промишленост.

Биологични особености. Кестенът е дърво с мощна корона, стигаща на височина до 35-40 м и коренова система, характеризираща се с добре изразен централен корен и със силни скелетни корени. Дърветата живеят до няколко столетия. Кестенът е еднодомно разделно полово растение. Мъжките цветове са събрани в изправени класовидни съцветия а женските са в основата на мъжките съцветия. Някои от формите и сортовете получени  от семе (неприсадени) встъпват в плододаване късно към 20-та - 30-та година. Присадените кестенови дървета образуват първите си плодове по-рано 3- 5 години след засаждането. Кестенът има сравнително продължителен период на покой. Вегетацията му започва към края на април - началото на май, а цъфтежът - към края на май - началото на юни. Плодовете узряват към средата на октомври. Изисквания към екологичните условия. Кестенът е сравнително топлолюбиво растение, което изисква 6-7 месеца вегетационен период със средна дневна температура над 10°С, за да расте и плододава нормално. Поврежда се от ранните есенни мразове и плодовете му не узряват, ако вегетационният период е по къс. Кестенът се нуждае от почвена и атмосферна влажност. Добре понася наторяването. По-подходящи за отглеждането му са районите с по-мека зима и достатъчно валежи. По-малко взискателен е към светлината. Не понася овлажняване и варовити почви.

Особености при отглеждането на кестена. Присадените кестенови дървета се засаждат на разстояния от 5х6, 6x6, 6х8 до 8х8 метра.
Празните пространства в младите насаждения могат да се използват за временно отглеждане на овощни растения уплътнители (праскова, вишня, арония  др ). Междуредията може да се използват и за отглеждане на едногодишни земеделски култури.

Болести и неприятели. По-важните болести при кестена са листните петна, сухото гниене на плодовете (след беритбата), мастилената болест и др, а от неприятелите особено вреден е кестеновият хоботник. От едно растение в пълно плододаване могат да се получат от 50 до 250 кг. плодове.
 1